10.11.2020 г., 11:54 ч.  

Шоколадово 

  Поезия » Еротична
490 6 23

Стъпки? Кой си?

Тихо влизаш.

Имаш цвят на топло лято.

Не , не идвай

твърде близко.

Страх ме е ..

от мен самата.

 

Стъпки? Ти ли?

С мен ли? Още..

имам много да разказвам.

Не , не идвай.

Нощ е , нощ е.

Аз римувам небесата.

 

Бавно влизаш.

Не , не питаш.

А завесите - червени.

Лъжеш ме, че ме обичаш.

(и римувам те със мене.)

 

Стъпки? Ти ли?

Знам - фиаско.

Късаш вените ми тънки.

Имаш вкус на нещо сладко.

Шоколад.

Или безумие?

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, вълшебнице
  • Прекрасно е, Дени! Емоция, образност, сетивност, въздействие, стил... Чета те с удоволствие.
  • Красе, не ги бях забелязала, но идеята не е лоша 😁😁
    Благодаря ти ❤️
  • Интервалите след"не" нарочни ли са- нещо като да ти спре дъха
  • Благодаря, Стойчо 😊
  • В телеграмен стил, но макар и кратко:
    вкусно шоколадово парче от сладко!
    Разкошен десерт, Деница!
    Специални поздрави!👏
  • Благодаря ви 😊
  • Шоколадов стих с вкус на портокалова коричка и малиново кули!
    Браво, Дени!
    🍫🍫🍫
  • Второто...
    Поздравявам те.
  • 😀😀😀
    Ще си хапваме джелато -
    най-добрият сладолед!
    Есен, зима, пролет, лято!
    Точно в четри следобед!
  • Юри :D
    Щом изпитам силен глад
    ще намеря, знам, при тебе
    пълна кофа с шоколад
    водка, джин, и сладоледи.
  • Спестил съм малко пари, не се притеснявай! 😀
  • Юри, много скъпо 😁
  • Дени, имаш един килограм Линд от мен! 😀
  • Янче ❤️❤️❤️
  • Най-сладката поезия! Обожавам римите ти, Деничка!
  • А, Деа, Валентин и Филип, да ви е сладко Радвам се , че се спряхте на шоколада
  • Силно, доста.
  • Валентин, прав си Искам още и още...
    Това важи и за стиховете на Дени.
  • Само заглавието ми е достатъчно Шоколадът ми е почти наркотик. Извинявам се на Валентин Василев, но никакъв вкус на горчиво нямам след него
    Дени, толкова чувства си събрала за последните няколко дни - чай, шоколад, зима, лято... Като заряд си, момиче!
  • Здравей, Валентин. Може, може...но какво да се прави. Ако искаме сладко, ще търпим горчивото :D
  • Благодаря ти, Йоана. Вдъхновение ми бяха червените завеси в един филм на Дейвид Линч
    Радвам се, че ти е харесало
  • Стъпки? Кой си?
    Тихо влизаш.
    Имаш цвят на топло лято.
    Не, не идвай
    твърде близко.
    Страх ме е...
    от мен самата.

    Стъпки? Ти ли?
    С мен ли? Още..
    имам много да разказвам.
    Не, не идвай...

    Тук има много особена емоция, завърта въображението, има силен заряд и посока! Като компас, който търси севера на страха... Хареса ми!
Предложения
: ??:??