Шопска самодива
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна..."
Хр. Смирненски
Тази пролет
Витоша е толкова красива,
разпростряла фусти - бял сатенен креп.
Руменее сутрин - шопска самодива...
Гледа ни отгоре двамата със теб.
И е денем, нощем
над града замряла,
все наднича тайно в твоите очи –
морните чукари тихо разпростряла
с леко посребрени, дишащи гърди.
Къдрите й меки
сенчица ти пазят,
зиме те очаква с други ветрове.
Хоризонтът вечен в сянката й лази,
и разпряга бурно своите коне.
Тъй полека-лека
слънцето се врязва
във сърцето снежно... Ала то тупти.
И потоци млади в женската й пазва,
раждат като хали бързите реки.
Витоша, която
е така красива
и която нощем над полето бди...
Как те омагьосва!
Даже ако плаче,
от дъжда й пролет пак ще се роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
Поздравления,Нели за пролетната сила и нежност!