Mar 16, 2012, 3:27 AM

Шопска самодива

1.2K 0 13

  "Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна..." 

                                                              Хр. Смирненски

         

Тази пролет 
Витоша е толкова красива,
разпростряла фусти - бял сатенен креп.
Руменее сутрин - шопска самодива...
Гледа ни отгоре двамата със теб.
И е денем, нощем
над града замряла, 
все наднича тайно в твоите очи –
морните чукари тихо разпростряла
с леко посребрени, дишащи гърди.
Къдрите й меки
сенчица ти пазят, 
зиме те очаква с други ветрове.
Хоризонтът вечен в сянката й лази,
и разпряга бурно своите коне.
Тъй полека-лека 
слънцето се врязва
във сърцето снежно... Ала то тупти.
И потоци млади в женската й пазва,
раждат като хали бързите реки.

Витоша, която 
е така красива
и която нощем над полето бди...
Как те омагьосва!
Даже ако плаче,
от дъжда й пролет пак ще се роди.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...