Mar 16, 2012, 3:27 AM

Шопска самодива

1.2K 0 13

  "Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна..." 

                                                              Хр. Смирненски

         

Тази пролет 
Витоша е толкова красива,
разпростряла фусти - бял сатенен креп.
Руменее сутрин - шопска самодива...
Гледа ни отгоре двамата със теб.
И е денем, нощем
над града замряла, 
все наднича тайно в твоите очи –
морните чукари тихо разпростряла
с леко посребрени, дишащи гърди.
Къдрите й меки
сенчица ти пазят, 
зиме те очаква с други ветрове.
Хоризонтът вечен в сянката й лази,
и разпряга бурно своите коне.
Тъй полека-лека 
слънцето се врязва
във сърцето снежно... Ала то тупти.
И потоци млади в женската й пазва,
раждат като хали бързите реки.

Витоша, която 
е така красива
и която нощем над полето бди...
Как те омагьосва!
Даже ако плаче,
от дъжда й пролет пак ще се роди.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....