Шосетата, подобно на изплезени езици във жаждата за среща се топят... Подобно заклияния на жрици дърветата край пътят ни шептят. Там дето се разделят сетивата се вие слънчогледовия свод под който в тишината непозната съм смисъл на шахматния си ход от който мат са всичките въпроси разделящи ни, в търсене на брод... |
© Йоанна Всички права запазени