31.08.2007 г., 22:23

Шоуто трябва да продължи

1K 0 1

      Show Must Go On


Във този свят на лъжи,

пълен с лицемерие;

кажи, че ме обичаш ти,

не подлагай нищо на съмнение!


Ти си последната, която обичам,

последната, която ценя,

последната, на която се вричам,

последната, за която скърбя!


Онзи ден, когато те видях,

аз погледнах в твоите очи,

видях една звезда

и куп несбъднати мечти!


Разбрах, че са те лъгали ужасно

и споменът горчив боли.

Но ти сега не си сама,

с теб ще бъда до смъртта!


Не мога нищо да ти подаря,

подарих дори своята душа,

но не искам да умра

с нещо мое на света!


Подарявам ти тялото си,

прави с него каквото пожелаеш!

То сега ще бъде твое,

готово да го обладаеш!


И когато всичко свърши,

когато с всичко се простя -

ние няма да сме тъжни,

а аз със всички сили ще крещя!


Ще крещя до сетния си час,

във който ще умра във самота!

И тогава най-накрая аз

ще се слея с вечността!


И когато вече ме няма,

когато изгреят нови звезди,

едно послание оставям:

„Шоуто трябва да продължи!"

!В памет на Фреди Меркюри (за мен той е бил номер 1)        

                          Nick Dracula

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЧУДЕСНО ПОСВЕЩЕНИЕ С ПРЕКРАСНО ПОСЛАНИЕ СТЕ СЪТВОРИЛИ !!!
    ЗА МЕН ТОЙ СЪЩО Е НОМЕР ЕДНО! НЕ САМО Е БИЛ,А ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ!!!
    ПОЗДРАВ ОТ МЕН!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...