5.04.2008 г., 19:09

шшш, сърчицето на птичката е чупливо...

1.1K 0 4
Ти си коренът на мойто презрение,
за написването на този стих си вдъхновение,
искам да ти покажа моето отмъщение
в няколко реда лично творение,
идващо централно оттам, от където
постави своя капан дълбоко в сърцето.
Капан, от които чувството за любов ми бе отнето.
Помниш ли, когато ми каза, че вечно ще ме обичаш?
Защото аз помня, а сега го отричаш!
Помня и всичко, което ми обеща,
беше красиво, дори на шега...
Но аз те обичах, макар и сега
сълзите ми да се стичат безмълвно в нощта...
Не е нужно да си мокър, за да разбереш, че вали,
но нужно ли е толкова много да ме боли?
Болката нараства, всичко кърви,
имах една мечта и това бе ти...
Ако имах едно желаните, бих избрала да съм птичка,
шшш, сърчицето на птичката е чупливо,
плахо, искрено и красиво,
способно да обича, страда и тупти,
да изразява с думи своите сълзи...
ако бях птичка, дали пак щеше да боли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миши Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • става за рапиране!
  • Тежко и красиво...
  • Невероятно наистина е много добро поздравления.И намен ми се иска да имам такъв талант,но наистина мойте произведения са много по-слаби
  • Толкова силно и скрено..нямам думи! Браво...имаш силата да пишеш. Прави го по-често можеш го!


    Помниш ли, когато ми каза, че вечно ще ме обичаш?
    Защото аз помня, а сега го отричаш!
    Помня и всичко, което ми обеща,
    беше красиво, дори на шега...
    Но аз те обичах, макар и сега
    сълзите ми да се стичат безмълвно в нощта...

    И аз бях така... знам какво е!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...