шшш, сърчицето на птичката е чупливо...
Ти си коренът на мойто презрение,
за написването на този стих си вдъхновение,
искам да ти покажа моето отмъщение
в няколко реда лично творение,
идващо централно оттам, от където
постави своя капан дълбоко в сърцето.
Капан, от които чувството за любов ми бе отнето.
Помниш ли, когато ми каза, че вечно ще ме обичаш?
Защото аз помня, а сега го отричаш!
Помня и всичко, което ми обеща,
беше красиво, дори на шега...
Но аз те обичах, макар и сега
сълзите ми да се стичат безмълвно в нощта...
Не е нужно да си мокър, за да разбереш, че вали,
но нужно ли е толкова много да ме боли?
Болката нараства, всичко кърви,
имах една мечта и това бе ти...
Ако имах едно желаните, бих избрала да съм птичка,
шшш, сърчицето на птичката е чупливо,
плахо, искрено и красиво,
способно да обича, страда и тупти,
да изразява с думи своите сълзи...
ако бях птичка, дали пак щеше да боли?
за написването на този стих си вдъхновение,
искам да ти покажа моето отмъщение
в няколко реда лично творение,
идващо централно оттам, от където
постави своя капан дълбоко в сърцето.
Капан, от които чувството за любов ми бе отнето.
Помниш ли, когато ми каза, че вечно ще ме обичаш?
Защото аз помня, а сега го отричаш!
Помня и всичко, което ми обеща,
беше красиво, дори на шега...
Но аз те обичах, макар и сега
сълзите ми да се стичат безмълвно в нощта...
Не е нужно да си мокър, за да разбереш, че вали,
но нужно ли е толкова много да ме боли?
Болката нараства, всичко кърви,
имах една мечта и това бе ти...
Ако имах едно желаните, бих избрала да съм птичка,
шшш, сърчицето на птичката е чупливо,
плахо, искрено и красиво,
способно да обича, страда и тупти,
да изразява с думи своите сълзи...
ако бях птичка, дали пак щеше да боли?
© Миши All rights reserved.
