5 апр. 2008 г., 19:09

шшш, сърчицето на птичката е чупливо...

1.1K 0 4
Ти си коренът на мойто презрение,
за написването на този стих си вдъхновение,
искам да ти покажа моето отмъщение
в няколко реда лично творение,
идващо централно оттам, от където
постави своя капан дълбоко в сърцето.
Капан, от които чувството за любов ми бе отнето.
Помниш ли, когато ми каза, че вечно ще ме обичаш?
Защото аз помня, а сега го отричаш!
Помня и всичко, което ми обеща,
беше красиво, дори на шега...
Но аз те обичах, макар и сега
сълзите ми да се стичат безмълвно в нощта...
Не е нужно да си мокър, за да разбереш, че вали,
но нужно ли е толкова много да ме боли?
Болката нараства, всичко кърви,
имах една мечта и това бе ти...
Ако имах едно желаните, бих избрала да съм птичка,
шшш, сърчицето на птичката е чупливо,
плахо, искрено и красиво,
способно да обича, страда и тупти,
да изразява с думи своите сълзи...
ако бях птичка, дали пак щеше да боли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миши Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • става за рапиране!
  • Тежко и красиво...
  • Невероятно наистина е много добро поздравления.И намен ми се иска да имам такъв талант,но наистина мойте произведения са много по-слаби
  • Толкова силно и скрено..нямам думи! Браво...имаш силата да пишеш. Прави го по-често можеш го!


    Помниш ли, когато ми каза, че вечно ще ме обичаш?
    Защото аз помня, а сега го отричаш!
    Помня и всичко, което ми обеща,
    беше красиво, дори на шега...
    Но аз те обичах, макар и сега
    сълзите ми да се стичат безмълвно в нощта...

    И аз бях така... знам какво е!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...