5 abr 2008, 19:09

шшш, сърчицето на птичката е чупливо...

1.1K 0 4
Ти си коренът на мойто презрение,
за написването на този стих си вдъхновение,
искам да ти покажа моето отмъщение
в няколко реда лично творение,
идващо централно оттам, от където
постави своя капан дълбоко в сърцето.
Капан, от които чувството за любов ми бе отнето.
Помниш ли, когато ми каза, че вечно ще ме обичаш?
Защото аз помня, а сега го отричаш!
Помня и всичко, което ми обеща,
беше красиво, дори на шега...
Но аз те обичах, макар и сега
сълзите ми да се стичат безмълвно в нощта...
Не е нужно да си мокър, за да разбереш, че вали,
но нужно ли е толкова много да ме боли?
Болката нараства, всичко кърви,
имах една мечта и това бе ти...
Ако имах едно желаните, бих избрала да съм птичка,
шшш, сърчицето на птичката е чупливо,
плахо, искрено и красиво,
способно да обича, страда и тупти,
да изразява с думи своите сълзи...
ако бях птичка, дали пак щеше да боли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миши Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • става за рапиране!
  • Тежко и красиво...
  • Невероятно наистина е много добро поздравления.И намен ми се иска да имам такъв талант,но наистина мойте произведения са много по-слаби
  • Толкова силно и скрено..нямам думи! Браво...имаш силата да пишеш. Прави го по-често можеш го!


    Помниш ли, когато ми каза, че вечно ще ме обичаш?
    Защото аз помня, а сега го отричаш!
    Помня и всичко, което ми обеща,
    беше красиво, дори на шега...
    Но аз те обичах, макар и сега
    сълзите ми да се стичат безмълвно в нощта...

    И аз бях така... знам какво е!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...