Щафета
Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш
към хоризонт - надвиснало безмълвие.
Очакван си от хиляди палачи,
мечтата ти за близост - Лотов стълб е...
Заклещен между клопките на здрача,
все още вярваш в бъдното разсъмване.
Надеждите - те никога не плачат,
подкови, издържали на огъване...
Земята кръгла е и вече приближаваш
финала, някога привиждан за начало.
Звездите неусетно се снишават
и сублимира тихо земното ти тяло...
Остава вечен погледът в безкрая,
пронизал сякаш цялата вселена.
И само можещите да го разгадаят
докрай от тебе тайната ще вземат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
