24.02.2015 г., 22:56 ч.
Щафета
Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...
Студена вечер. И самотно крачиш
към хоризонт - надвиснало безмълвие.
Очакван си от хиляди палачи,
мечтата ти за близост - Лотов стълб е...
Заклещен между клопките на здрача,
все още вярваш в бъдното разсъмване.
Надеждите - те никога не плачат,
подкови, издържали на огъване...
Земята кръгла е и вече приближаваш
финала, някога привиждан за начало.
Звездите неусетно се снишават
и сублимира тихо земното ти тяло...
Остава вечен погледът в безкрая,
пронизал сякаш цялата вселена.
И само можещите да го разгадаят
докрай от тебе тайната ще вземат.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви за хубавите думи, Катя и Илко! Съжалявам, че едвам сега видях, че сте коментирали тeкста ми. Поднасям ви извинение за късната си реакция.
Възможно най-хубав ден ви желая и на двамата! -
Мисана, искам да те поздравя за хубавия стих.
"Остава вечен погледът в безкрая,
пронизал сякаш цялата вселена.
И само можещите да го разгадаят
докрай от тебе тайната ще вземат" -
Благодаря ти, Кръстина, за хубавите думи!
Нека баба Марта ти носи здраве, късмет и нови творчески успехи! А също и любов! -
"И само можещите да го разгадаят
докрай от тебе тайната ще вземат."
----------------------------------------------
Както винаги уникален философски стих,
сътворен с поетично майсторство и съдържащ
актуално общочовещко послание! Поздрави! -
Благодаря ти за вниманието, Даниеле, както и за справедливата забележка!
Приятна вечер! -
Благодаря за вниманието и хубавите думи: Тони, Исмаиле, Вики, Ваня, Краси и Евелина!
Много хубаво настроение и слънчеви усмивки за всички вас!
Мерси за прекрасния ти поздрав, Ваня! И из имам един скромен поздрав за теб:
https://www.youtube.com/watch?v=38SojIdVeLQ -
Прекрасно - мечти и надежди...!!!
"Остава вечен погледът в безкрая,
пронизал сякаш цялата вселена.
И само можещите да го разгадаят
докрай от тебе тайната ще вземат." -
Кървим и крачим упорито
към мечтите си -
почти не дишаме...
Но отговори - отговори няма...
И...пак живеем само с красотата...
За подковите и погледа в Безкрая, Младене!
Това е. Поздрав! -
Път, по който всички минаваме, рано или късно. Хареса ми. Поздрави!
-
С Елица Ангелова!
-
Всичко написано е дълбоко преживяно и изстрадано!
Надеждите не плачат, защото предварително минават
през закалката на разпятието между клопката на
здрача и бъдното разсъмване...
Поздрав за тази проницателност и ведър ден, Младене! -
1. "Попътна безнадеждност" е самата стихосбирка на Йордан Захариев, включваща общо 19 стихотворения. Стихотворението, за което ти говориш, Станиславе, е озаглавено "Най-хубавото". Привеждам го по-долу, за да може всеки да прецени дали моето стихотворение и това на Йордан Захариев си приличат. Според мен, не си приличат по нищо, още повече, че моето стихотворение завършва, в известен смисъл, оптимистично.
НАЙ-ХУБАВОТО
Най-хубавото
страшно си отива!
Оглозгано е хубавото време -
детинството ни спомени оставя.
В пейзажите като простряни дрехи
се спират светлините уморени
и сенки във очите ни оставят;
и жаждата единствено остава
в ръката ни с откъснатото цвете.
Забуленото слънце догорява,
а някъде пируват ветровете.
Най-хубавото страшно си отива!
Все пак съм длъжен да кажа още нещо. Казвал съм го и преди, но нека за всеки случай да го повторя. Младен Мисана не заимства никога от човешка поезия, колкото и добре да е написана тя. Той заимства само от себе си и от боговете.
Лека вечер!
2. Благодаря ти за хубавата музика, Анахид! Нали знаеш, че във вените ми тече кръвта на Овидий и Джакомо Леопарди. Потомък съм на Винченцо Мисана - чистокръвен италианец. Така, че всяко италианско парче ме вълнува. -
Прав си, а това твое стихо сега ми прилича на неговата,, Попътна безнадежност,,- ,,Най- хубавото страшно си отива,,
Лека вечер. Мислите ми са позитивни -
Аз ще цитирам автора, Станиславе - мой любим поет, когото пръв издадох посмъртно в сп.Хермес през 1991г. Този поет е неизвестен на българската поетична общност. Но това именно е най-големият бургаски поет на всички времена, пред когото Христо Фотев, Недялко Йорданов, Илия Бурджев, както и сегашните самотитуловали се за поети бургаски поетични "величия" не чинят. Казва се Йордан Захариев. А ето го и цялото му стихотворение:
***
Когато няма истински лица,
за предпочитане е камъкът пред гипса.
И нека падат с пръснати сърца,
високо песента им да е чиста.
Нощта събира сноп от светлина
премине ли изящно през кръвта им,
те падат като кървава сълза;
остава само част от песента им.
Не хвърляйте на чучулигите зрънца! -
Добреее. Тогава ще пусна друг откъс без да цитирам автора, защото ти е градски.
,,остава само част от песента им.
Не хвърляйте на чучулигите зрънца!,,
И да научиш италиански....Месива -
Благодаря ти, Елица! Колко точно разчиташ винаги заложеното от мен като смисъл. Бих казал, че си ми сестра в поезията. Дано не възразяваш за това сравнение.
Трогнат съм от вниманието ти и от прецизния анализ на текста ми.
В момента сигурно в Калифорния е ярък слънчев ден. Пожелавам ти да ти носи много добро настроение и късмет! -
Според финала, загледаният в безкрая не е представител на мнозинството, а избраникът, чийто поглед трябва да бъде разгадан от другите.
Затова срещу него има хиляди палачи и мечтата му за близост го обрича на гибел ( "лотов стълб"
.
Както в много други творби - драматизмът на Различния в съвременния свят.
Философските размисли винаги натъжават, Мисана.
Но това е твоят избор...
Поздрави! -
Благодаря на Моника Угренова за вниманието! Трогнат съм Моника.
Мерси, за чудесно подбрания цитат, Станиславе, както и за честта, която ми оказа прочитайки скромния ми текст!
Благодаря ти най-сърдечно, Анахид! Радвам се, че хареса написаното от мен.
Мерси и на теб, Николай!
Приятна вечер на всички! -
,,Вярвам, че самото ни оцеляване на тази планета зависи от пътешествието вътре в нас самите,, Ерхарт Тол. Успешна вечер Младен
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
пронизъл сякаш цялата вселена.
погледът на можещият, , и любов, и чувства, и преданост, и вярата която която разкрива простора пред тебе пронизва и вселената и сърцето човешко което разкрива вселената в човека