Feb 24, 2015, 10:56 PM  

Щафета

2K 2 20

 

Оставяш спомени на детската пътека -
с лица мъгляви, махат ти нестройно.
В сърцето глухо и безсмилостно отекват
тимпаните на бъдеще пробойно...

Студена вечер. И самотно крачиш
към хоризонт -  надвиснало безмълвие.
Очакван си от хиляди палачи,
мечтата ти за близост - Лотов стълб е...

Заклещен между клопките на здрача,
все още вярваш в бъдното разсъмване.
Надеждите - те никога не плачат,
подкови, издържали на огъване...

Земята кръгла е и вече приближаваш
финала, някога привиждан за начало.
Звездите неусетно се снишават
и сублимира тихо земното ти тяло...

Остава вечен погледът в безкрая,
пронизал сякаш цялата вселена.
И само можещите да го разгадаят
докрай от тебе тайната ще вземат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • остава вечен погледът в безкрая,
    пронизъл сякаш цялата вселена.

    погледът на можещият, , и любов, и чувства, и преданост, и вярата която която разкрива простора пред тебе пронизва и вселената и сърцето човешко което разкрива вселената в човека
  • Благодаря ви за хубавите думи, Катя и Илко! Съжалявам, че едвам сега видях, че сте коментирали тeкста ми. Поднасям ви извинение за късната си реакция.

    Възможно най-хубав ден ви желая и на двамата!
  • Мисана, искам да те поздравя за хубавия стих.
    "Остава вечен погледът в безкрая,
    пронизал сякаш цялата вселена.
    И само можещите да го разгадаят
    докрай от тебе тайната ще вземат"
  • Благодаря ти, Кръстина, за хубавите думи!

    Нека баба Марта ти носи здраве, късмет и нови творчески успехи! А също и любов!
  • "И само можещите да го разгадаят
    докрай от тебе тайната ще вземат."
    ----------------------------------------------
    Както винаги уникален философски стих,
    сътворен с поетично майсторство и съдържащ
    актуално общочовещко послание! Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...