Щастие
В петте минути вечност на Екзюпери
така и не можах да поседя с приятел,
и толкова мъгли не споделих......
Дъгите ли? Та те са за предатели!!
Те - Бурите, със грозното им сиво -
да получиш от нюансите му нежност,
да те обичат простичко и мълчаливо
това е истински да имаш нещо ......
Под дъга да те обича всеки може,
с цветове измамно хубави, но кратки..
ти стой и чакай следващата... може би,
аз тръгвам в облаците да намеря щастие!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Вълчева Всички права запазени
