2.06.2021 г., 22:27

Щастие?

591 2 12

Всеки уж за щастие мечтае.

Търси го където се досети.

То наоколо край нас витае.

Вчера бе  в листата на дърветата.

 

В люляка живееше за кратко,

искаше да вкусим аромата му.

Не е вярно, че се среща рядко -

вижте красотата на зората!

 

И на всякъде където минете,

ако е с любов в душата -

на гората ще радвате, на нивите,

с чисти помисли ще е главата ви.

 

Щастие е всяка сутрин рано,

да се будиш и да бъдеш здрав.

И когато на приятел рамото,

е до тебе ако си в беда.

 

Щастие е нежната прегръдка.

Щастие са разговори честни.

Щастие е всяка нова бръчка,

щом ни има, щом сме доживели –

 

да прегърнем бебе,

да целунем внуче…

Щастието е край нас, от него

можем пълни шепи да гребем.

 

Ако няма внуче – погалете куче,

може точно в козината щастие да дреме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдро!
  • здравей, Миночка и благодаря за коментара. Не е важно какво нямаме... важното е да благодарим за това, което имаме в дадения момент и да го обичаме. Иначе всеки нещо няма или някого...
  • Ирен, прекрасно е. Щастието е винаги в малките неща, които правят големият живот. Аз нямам внуче, още не е решил Бог да ме дари с такова. Но ти си права, имам 5 кучета, умирам за тях. Поздравявам те!
  • Така е! Благодаря, Иван, че беше тук.
  • Да, щастието е винаги около нас, стига да можем да го усетим, когато докосва с присъствието си очите ни, сърцето и душата! Щастие е, че сме живи!...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...