2 июн. 2021 г., 22:27

Щастие?

595 2 12

Всеки уж за щастие мечтае.

Търси го където се досети.

То наоколо край нас витае.

Вчера бе  в листата на дърветата.

 

В люляка живееше за кратко,

искаше да вкусим аромата му.

Не е вярно, че се среща рядко -

вижте красотата на зората!

 

И на всякъде където минете,

ако е с любов в душата -

на гората ще радвате, на нивите,

с чисти помисли ще е главата ви.

 

Щастие е всяка сутрин рано,

да се будиш и да бъдеш здрав.

И когато на приятел рамото,

е до тебе ако си в беда.

 

Щастие е нежната прегръдка.

Щастие са разговори честни.

Щастие е всяка нова бръчка,

щом ни има, щом сме доживели –

 

да прегърнем бебе,

да целунем внуче…

Щастието е край нас, от него

можем пълни шепи да гребем.

 

Ако няма внуче – погалете куче,

може точно в козината щастие да дреме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдро!
  • здравей, Миночка и благодаря за коментара. Не е важно какво нямаме... важното е да благодарим за това, което имаме в дадения момент и да го обичаме. Иначе всеки нещо няма или някого...
  • Ирен, прекрасно е. Щастието е винаги в малките неща, които правят големият живот. Аз нямам внуче, още не е решил Бог да ме дари с такова. Но ти си права, имам 5 кучета, умирам за тях. Поздравявам те!
  • Така е! Благодаря, Иван, че беше тук.
  • Да, щастието е винаги около нас, стига да можем да го усетим, когато докосва с присъствието си очите ни, сърцето и душата! Щастие е, че сме живи!...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...