Щастие
667
0
0
Листото е зелено.
Дъждът пък е студен.
Дали не е прекалено
за този хубав ден.
Слънцето напече
и бързо залезът дойде,
но е прекалено късно вече
и този хубав ден изтече.
Както нежно ме съблече
в нощ, изпълнена с любов,
сега от мен си надалече,
за тебе друг на всичко е готов.
Ти направи ме за срам.
Ти си като ураган.
Не ме обичаш вече, знам!
Щастлив съм, но съм сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сашо Всички права запазени
