Щастие

Листото е зелено.
Дъждът пък е студен.
Дали не е прекалено
за този хубав ден.

Слънцето напече
и бързо залезът дойде,
но е прекалено късно вече
и този хубав ден изтече.

Както нежно ме съблече
в нощ, изпълнена с любов,
сега от мен си надалече,
за тебе друг на всичко е готов.

Ти направи ме за срам.
Ти си като ураган.
Не ме обичаш вече, знам!
Щастлив съм, но съм сам.