11.02.2022 г., 10:28  

Щастие безкрайно

426 1 4

     

   Щастие безкрайно

 

Утрото е моята усмивка,

красотата, търсеща деня!

Толкова прекрасно е, че няма

по-красиво нещо на света!

 

С него раждат се мечтите светли,

то очаква ни за нов живот,

най-обичам изгревите цветни

в този син прекрасен небосвод.

 

Те напомнят ми, че теб те има,

че си слънцето във моя ден,

в стиховете ми донасят рима,

любовта, която е за мен.

 

Всеки изгрев е едно начало,

със сърцето го усещам аз.

Щастие безкрайно, разпиляно

от небето, идва в този час.

 

            Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...