Щастието
След отсъствие дълго
с насъбрана тъга,
да се върнеш във вкъщи
с премаляла снага...
И във утро-по тъмно,
до добрата жена
да си легнеш на топло
под вечерна луна...
Да усетиш дъха й
и познат ти парфюм,
и ръка да заровиш
във пижамен костюм...
И със тяло да сещаш,
че и ти си желан...
Да оставиш сърце си
на нейната длан.
И под топла завивка
със задъхващ се глас,
на ухо да ù шепнеш:
тук съм, в тебе съм аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
