gorqna (Горяна Панайотова)
63 32
14.11.2007 г., 15:14 ч.

Щастието се кове 

  Поезия » Философска
911 0 7

Понякога съм като котка в тъмното -

настръхнала, със светещи очи.

Стоя и чакам нещо да се случи,

но вятърът все повече мълчи.

 

Изнервям се, зениците присвивам,

сърцето бие като барабан.

Кога най-после аз ще съм щастлива

да подредя живота разпилян?!

 

Но аз си чакам, а денят се ражда.

И ще ме види с изгрева светът

как чакам, чакам - колко е досадно!

Неволята и щастието спят.

 

Какво от туй като се взирам в тъмно,

а покрай мен пулсират светове.

Разбирам вече, че за да се сбъдне,

щастието първо се кове.

© Горяна Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??