gorqna (Горяна Панайотова)
63 32
Nov 14, 2007, 3:14 PM

Щастието се кове 

  Poetry » Phylosophy
914 0 7

Понякога съм като котка в тъмното -

настръхнала, със светещи очи.

Стоя и чакам нещо да се случи,

но вятърът все повече мълчи.

 

Изнервям се, зениците присвивам,

сърцето бие като барабан.

Кога най-после аз ще съм щастлива

да подредя живота разпилян?!

 

Но аз си чакам, а денят се ражда.

И ще ме види с изгрева светът

как чакам, чакам - колко е досадно!

Неволята и щастието спят.

 

Какво от туй като се взирам в тъмно,

а покрай мен пулсират светове.

Разбирам вече, че за да се сбъдне,

щастието първо се кове.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??