Щастлива съм и сама
ЩАСТЛИВА СЪМ И САМА
Звезден път бе нашата любов,
толкова красива и нежна бе тя.
Бе неписан кратък послеслов
на една издъхваща любов.
Все по-силно светеха звездите,
но малко гря нашата звезда.
И спомен станаха мечтите,
осъманали сами на сутринта.
Сълзи се стичаха в безкрая,
а милост от съдбата не видях.
Ясно бе - дошъл е краят,
а аз чак сега разбрах.
Молех се силно за онзи миг,
в който светът беше само наш.
Призовавах те силно с последен вик,
ала нощта поглъщаше го отведнаж.
И бях готова да простя,
но защо да се връщам в лъжа.
Щастлива съм и без тебе сега,
щастлива съм дори и сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пандора Всички права запазени
