ЩАСТЛИВА СЪМ И САМА

Звезден път бе нашата любов,

толкова красива и нежна бе тя.

Бе неписан кратък послеслов

на една издъхваща любов.

Все по-силно светеха звездите,

но малко гря нашата звезда.

И спомен станаха мечтите,

осъманали сами на сутринта.

Сълзи се стичаха  в безкрая,

а милост от съдбата не видях.

Ясно бе  -  дошъл е краят,

а аз чак сега разбрах.

Молех се силно за онзи миг,

в който светът беше само наш.

Призовавах те силно с последен вик,

ала нощта поглъщаше го отведнаж.

И бях готова да простя,

но защо да се връщам в лъжа.

Щастлива съм и без тебе сега,

щастлива съм дори и сама.