Ти си далече от неволи,

от градският ни глъч и шум,

от претоплени пържоли

и от компютърния бум.

На село пиеш си млекото

и слънцето те грей навред.

Благословен си ти, защото

при нас не всичко е наред.

Понеже ний сме откачени,

вторачени във идеал

парчета от олигофрени,

а ти останал си си цял.

Започва своята Голгота

тук всеки- крив и начумерен.

Отправна точка във живота

и верен път не е намерен.

Във селОто пасторално,

на земни радости отдаден,

живееш ти дори банално,

но, във главата си изряден!