25.10.2022 г., 13:55

Щастливец

1K 1 0

Ти си далече от неволи,

от градският ни глъч и шум,

от претоплени пържоли

и от компютърния бум.

 

На село пиеш си млекото

и слънцето те грей навред.

Благословен си ти, защото

при нас не всичко е наред.

 

Понеже ний сме откачени,

вторачени във идеал

парчета от олигофрени,

а ти останал си си цял.

 

Започва своята Голгота

тук всеки- крив и начумерен.

Отправна точка във живота

и верен път не е намерен.

 

Във селОто пасторално,

на земни радости отдаден,

живееш ти дори банално,

но, във главата си изряден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...