22.04.2025 г., 11:50  

Щастливо женен… със дете

433 4 12

 

По времето на “соца” аз работех

в голям хотел - със цели три звезди.

На чужденците, куфарите носех

и всеки ден  -  обменях с тях пари.

 

Бях пиколо за няколко години

в разгара на  -  Студената война!

Обичах да си лягам с полякини,

с чехкините  да  правя… трала ла!

 

Посрещах денонощно руски групи:

мамашки от Камчатка до Казан.

С тях също правех често, тупа лупи,

особено с метиски от Кубан!

 

Но с мацките от Запада, внимавах,

за мен те бяха малко, по така!

Да тръгна с тях на Запад се надявах,

и правех с тях в хотела, чудеса!

 

Веднъж една, опасно луда шведка,

безпринципно по мен се поболя.

Омаях я - подписах брак по сметка,

и в миг напуснах нашата страна.

 

Аз в Швеция отидох, с триста марки,

с две ризи и с един одеколон.

Прекрасна бе, богатата монархия,

но лятото там ходех със балтон. 

 

Жена ми бе от китно шведско село,

със къщички от трупи и греди.

Там - зимата се справях - неумело

из преспите, на марковите ски.

 

Изкарах в снеговете шест сезона:

кишата бе страшно дълга там.

В един момент си взех - одеколона:

Стокхолм беше много по-голям!

 

Започнах да работя в цех на Волво.

Там пръсках ламарините с бои,

Напушвах се - от газове - с олово!

Пестях дори и дребните пари.

 

Така успях след месец да си купя,

най-здравата и сигурна кола!

Мен, гаджето помогна ми, с валута:

красива шведка с рижава коса!

 

По-лека лека, взех да богатея!

Смених за кратко - няколко жени.

Стараех се, на Запад да успея,

да понатрупам - влог за старини.

 

Спестявах, и след няколко години,

успях да трупна първия милион!

Смених ВолвОто с ново Ламборгини 

и взех под наем много хубав дом.

 

Оставаше ми само  -  да намерА,

една жена, деца да ми роди!

В кревата да е мъркаща пантера,

а в кухнята да готви, капами!

 

Изпробвах бързо няколко албанки,

румънка и девойка от Донбас,

опитах и с две млади камбоджанки,

а най-накрая, с маце от Бургас 

 

не много умно в Малмьо се залюбих,

в един невероятно скъп бордей!

Не помня, колко крони там загубих:

девойката бе жадна като змей!

 

Прибрах я, и започнах да й плащам,

да крачи непрекъснато до мен.

Усещайки - че може - по без гащи

да ме остави някой хубав ден!

 

Но моята любов… бе много силна!

Усещах я с душа и със сърце!

Пътувахме с любимата в чужбина:

в Хаваите, Бургас и Сен Тропе.

 

Веднъж отидох с нея и във Варна,

това бе и на двамата мечта!

А там тя стана -  подла и коварна:

със някакво си, пиколо преспа!

 

Не я прогоних, нито я изритах,

аз тази -  нейна грешка й простих.

Единствено, окей ли е, попитах,

а пиколото  -  негър…. поздравих!

 

А мацето, във знак на солидарност 

отново да съм неин мъж прие.

След месеци любов, за благодарност 

роди от мен едно добро момче.

 

И днес, аз си седя по цял ден вкъщи

щастливо женен за това моме!

Едно мулатче - веждите ми мръщи:

любимото ми, мургаво синче!

 

 

Юри Йовев 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жени, Ели, Роси, благодаря ви момичета, майтап да стова! 😀
  • Всеки един ден си намира майстора, Юрка! Бързо са опитомили твоя лирически герой! Поздравления, приятелю!
  • Не можеш без любов, Юри! Да ти живо и здраво синчето! 😀
  • "Усещайки - че може - по без гащи
    да ме остави някой хубав ден!"
    –––––––
    това обобщава ситуация : )))
    Разказал си не един, а два живота, да знаеш : ))
  • Таня! 😀 Деа, по скоро е карък! 😀

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...