2.03.2020 г., 8:42

Щастливо кафе

656 0 1

би трябвало да сме щастливи

след такава нощ

щастливо-уморени

по подкръжените очи

би следвало

да видим ласките все още

как издуват вените ни

и от болящите изгаряния

на плътта

да сме затоплени

и по разхвърляното

ни легло

да изоставим

всички спомени

и нека времето не съществува

 

ще те намеря ли пак тук

ако се върна утре друга

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако ние сме други, не виждаме ли различно и останалите? Защо да очакваме да намерим същите хора?
    Хубаво е.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...