15.04.2010 г., 0:19 ч.

Ще 

  Поезия
507 0 3

 

 

 

 

утре ще ми е чудно

за чудесата

как било ми е мъчно

за вятъра

и за дъгата

ще се съмнявам

във всички ръце

ще се стопявам безмълвно

в синьо сърце

ще ми пеят звездите

отгоре

ще преливат очите ми

от обич и зима

ще се слеят

не с тишина

не с мъка

не със мъгла

 

само ще помнят скръбта

любовта

и живота

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много интересно и оригинално стихотворение, не искам да се впускам да му правя анализ, за да не го "осакатя". Определено ми хареса!
  • Драго ми бе, че минахте през тези редове
  • Обожавам да те чета!
Предложения
: ??:??