утре ще ми е чудно
за чудесата
как било ми е мъчно
за вятъра
и за дъгата
ще се съмнявам
във всички ръце
ще се стопявам безмълвно
в синьо сърце
ще ми пеят звездите
отгоре
ще преливат очите ми
от обич и зима
ще се слеят
не с тишина
не с мъка
не със мъгла
само ще помнят скръбта
любовта
и живота
© Геновева Христова Всички права запазени