Apr 15, 2010, 12:19 AM

Ще

  Poetry
671 0 3

 

 

 

 

утре ще ми е чудно

за чудесата

как било ми е мъчно

за вятъра

и за дъгата

ще се съмнявам

във всички ръце

ще се стопявам безмълвно

в синьо сърце

ще ми пеят звездите

отгоре

ще преливат очите ми

от обич и зима

ще се слеят

не с тишина

не с мъка

не със мъгла

 

само ще помнят скръбта

любовта

и живота

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересно и оригинално стихотворение, не искам да се впускам да му правя анализ, за да не го "осакатя". Определено ми хареса!
  • Драго ми бе, че минахте през тези редове
  • Обожавам да те чета!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...