25.04.2019 г., 10:53

Ще...

508 3 5

Ще се слея жадно със тревата,

със зеленото и младостта.

Ще покрия с шапка самотата,

ще се къпя в капки тишина.

 

Ще отпия глътка от росата,

ще замерям облаците с вик.

Ще я хвана в мрежите – Луната,

за да зърна яркия и́ лик.

 

Ще се вгледам вечно в Хоризонта,

ще се скрия в пяна на вълна.

Ще разкъсам с нокти всяка болка,

ще израсна – дух и светлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...