9.01.2008 г., 18:56

Ще

1.5K 1 38
Ще те срещна след време във спомена,

просълзяващ отново в очите ми.

Ще си мой, ще съм твоя... в отронена

оправдана минута след дните ни.

Ще събудим заспалото щастие

със усмихнати късове минало.

Без значение колко сме давали,

или колко до болка е взимано.

Ще танцувам със теб в тези сънища,

ще притисна сърцето си в твоето.

Ще крещя, че си мой до засищане.

Ще се боря със нокти за своето.

Ще те имам сега, после късно е.

Любовта ти на глътки ще пия.

Ще събличам безброй пъти тялото,

във екстаз срещулунно ще вия.

Тихо, тихо ще дебна въздишките.

Всеки звук ще ценя талисманно.

Под клепачите тежки, замислени,

ще приспя съвеста си... измамно.

Ще се будим с целувки тиктакащи.

Мълчаливо ще гоним забравата.

Във секундите, трепетно чакащи,

ще си бъдем достатъчни... Двамата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...