28.11.2007 г., 0:46

Ще бдя над теб

3.6K 0 34

Докосвай ме нежно с ръцете си копринени.
Изпивай ме жадно, като пустиня дъжда.
Целувай ме страстно, обичай ме завинаги.
Желай ме силно, до края на света.

Затвори очи... Потопи се в необятната страна на сънищата...

И ще се взирам в нощта във твоето лице.
И ще гледам как сладко спиш, сгушила се в моите гърди.
И ще бдя над теб и над твоето сърце,
и нека винаги до мене то тупти.

Сънувай...

И нищо няма да прекъсне твоя сън.
И нищо няма да смути твоята душа.
И само моето сърце ще бие тихичко, стаено.
И ще очаква с трепет да се събудиш сутринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря отново...аз вече не съм толкова редовен в сайта, не вярвах, че някой се сеща за мен
  • Ники , Ники ... мога да те чета ... да те чета ... след толкова време ... отново реших да препрочета прекрасния ти стих ... и ме вълнува ... все толкова силно , че и повече ...
  • Благодаря ти,Краси,че си ме разгледала Бъди вдъхновена и през новата 2008 година !
  • Ще спя спокойно в обятята ти топли
    на сън ще се усмихвам тъй щастлива ...
    забравила за болката и всички вопли ,
    защото ти ме караш да се чувствам жива ...

    Ники , стиха ти е прекрасен ... вдъхнови ме ... БЛАГОДАРЯ ТИ
  • Да,наистина ни трябва малко,а то значи много ! Благодаря ти отново,че си се отбила при мен ! Ценя коментарите ти,а и критиките ти(понякога са нужни,за да си виждам пропуските ),Дани

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...