Ще бъда (помнете ме...)
Ще бъда (помнете ме…)
Ще бъда яркият светилник,
разказващ с Талевия плам
и в дни на робството, по-силно
ще любя Македония, знам!
Ще бъда Вазовите рими,
възпяващи борба могъща!
И с Дебелянов – нараними
ще бъдем в бащината къща…
Пръв с Ботевото вдъхновение
ще мра съратник на юнака…
„Щурче“ ще съм в треви зелени,
което все Дамянов чака!…
Ще бъда с Яворов комита,
все пеещ „Мера, според мера“!
С Евтим Евтимов лековито,
"Горчиво вино" ще намеря…
„За теб, Българийо“ ще съм цвете,
от Мишо Белчев за възхвала…
И с Йовков, селянин несретен
ще диря лястовица бяла…
„Не щеме ний богатство“ грешно
ще пея в марш на Стамболов.
В „Косачи“ с Лазо безутешно
ще търся своята любов!...
Ще чакам „Бяла самодива“,
в Недялковия стих, лелеян!
И в творчеството му красиво
за добротата ще живея!...
11.01.2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дано е просто временно настроение...
-
Влади,
-
Няма как да те помним с лошо, но това ми прозвуча като сбогуване и ме разтревожи. Не знам какво е събудило в теб тази емоция, но дано всичко отшуми и ти си пак познатия Влади!
-
В никакъв случай не се произнасяй така, скъпи Приятелю!
За мен си любим автор. Моля те да преосмислиш решението си.
Ако не заради себе си, то го направи поне заради мен.
А стихът ти е прекрасен!
П.П. Досега бях лишен от право на коментар, но ми е странно мълчанието на Латинка Златна. -
Благодаря ти от все сърце, Скитница! Твоята подкрепа и окуражителни думи са от изключителна важност за мен! За жалост физически ми е все по-трудно да пиша и виждам, че вече нямам сили за ново творчество. Запомнете ме с това, което успях да оставя с перото си! Не искам да ви казвам: Сбогом, но е време да се оттегля сега…
-
Влади, недей! Винаги чета твоите творби, думите ти стигат до мен и докосват една струнка в душата ми! Ти си един от любимите ми автори, пишеш прекрасно и си много талантлив! Заслужава си да публикуваш, дори и само един да те чете! Имам наблюдения, че хората в сайта се промениха и не се коментира както преди... Това е само мое лично мнение! Аз също започнах да публикувам рядко, но все пак го правя! Не забравяй, винаги има някой, който чете! Ще се радвам да останеш!
Поздравявам те за поредния красив стих! -
Благодаря ви за коментарите, приятели! Благодаря ти за загрижеността, Катя! Вече почти на никого не съм любим и необходим. По-добре творчеството ми да си отиде безвъзвратно!
-
Влади...недей! Винаги тъгувам когато някой любим автор изтрие страницата си...
Ако, мога да ти помогна по - някакъв начин...и да знаеш, успя да ме разплачеш...
ще избършеш ли сълзите ми...?
Откъс от стиха ми Оцеляване 2
"Избрал си да играеш себе си...
Ще можеш ли? От рухналите
и разпилени песъчинки -
покрити с патина на времето...
с лека ръка да задраскаш всичко
което не ти е вече нужно...
И да построиш отново от основи
фара на надеждата...
Изгубения кристал да откриеш
сред купищата нерешени въпроси...
Дошъл си със мисия...!
Да бъдеш силен и да се бориш,
за последната капка останала надежда..." -
Много хубаво стихотворение.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
