28.09.2014 г., 21:29

Ще бъда Светлината

751 0 11

Дори и сто години да отминат, 
траурът със мене ще върви,
и не защото болката  ме срива
Душата ми е пълна със сълзи.
Усмихвам се на хората до мене...
Подавам им приятелска ръка.
Но ужасът в сърцето тихо дреме
и чака търпеливо във нощта.
Очаква да изкарам страховете.
(в гърлото заседнали са, да),
но знам, не може никой да ми вземе
вярата, че ангел си сега.
Та днес ти обещавам, рожбо моя,
(макар все в черно да стоя).
Ще бъда Светлината и в двубоя
злото с добрина ще победя.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нямам думи!Разтърси ме,в очите бликнаха сълзи и знам, че нямам право- не сме близки,моите съболезнования приеми!
  • !!!
  • Добра душа си Таничка добра...Дори и в траура успяваш да гледаш напред .На сто процента съм сигурен че един ангел неизменно върви с теб!Макар и не забележим той е сърцето и душата ти!Благодаря ти за хубавия стих!За мен е чест че го сподели!!!
  • Мила,Таня!
    Аз не се съмнявам въобще,че едно ангелче непрекъснато бди над тебе денонощно.Сигурна съм,както съм сигурна, че Бог бди над мен денонощно от Небето. Онова Небе, което пиша с главна буква. Имам живи свидетелства за това.Отпусни дущата си!
    Творбата ти е много силна и те поздравявам за нея!
    Поздравявам те и ти пожелавам мир в душата ти да има. От този мир, който Бог го дава!
  • Много, много силно...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...