Ще бъде бяла утринта
По голи клони във гората
засвирва лек ветрец, студен.
Нощта пристъпва и Луната
изгрява с лик пак посребрен.
Във звезден час, сред бродещ звън
поляга плавно Есента.
Унася се във сладък сън
под бледосухите листà.
Сънува златни листопади
и танцът луд на ветровете,
лозята с гроздове богати
и виното от боговете...
А Зимата по върховете
на планините се събужда.
Облича се със снеговете
и с леден взор полита чужда.
Небето сивота захлупва
и друга вече е нощта.
Вали снегът и се натрупва -
ще бъде бяла утринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
