Решиш ли да отсечеш дървото,
моля те, не отсичай сянката му.
Ще бъде и от лесното по-просто,
листата му да наранят пианото.
Ще развържат панделки люлките
на изумрудените ни пеперуди,
кълвач през очилата си ще търси
на червеите страстните заблуди.
И ще пресъхне вятърът по пладне
в глътката на слънчевото гърло,
което ни изпива, а е жадно,
сякаш на света не съществуваме. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация