Ще бъде и от лесното по-просто
Решиш ли да отсечеш дървото,
моля те, не отсичай сянката му.
Ще бъде и от лесното по-просто,
листата му да наранят пианото.
Ще развържат панделки люлките
на изумрудените ни пеперуди,
кълвач през очилата си ще търси
на червеите страстните заблуди.
И ще пресъхне вятърът по пладне
в глътката на слънчевото гърло,
което ни изпива, а е жадно,
сякаш на света не съществуваме.
Много птици нямат си протези,
крепят дъх на единствено рамо,
за което кове се ковчегът,
щом дърво за хралупа не става.
Само коренът, верен останал
на пръстта, с любопитната мрежа
да надвие смъртта се заканва
и заплашва с човешка надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
