Ще бъдем пак...
Ще бъдем пак прегърнати и нежни,
нехаещи за този пошъл свят.
Нехаещи за всички хора непотребни.
...Ще вдишвам финия ти аромат.
И ще се къпя в твоите прегръдки.
В дъха ти даващ ми идея за живот.
Ще пия красотата ти на глътки
под най-замайващия небосвод.
Защото ти си този светъл ангел,
дарил ме с най-божествения взор,
без теб от рая аз съм паднал
в килията на земния затвор.
Пространство, време -
те не съществуват,
когато си застанала до мен.
Наяве пак очите те сънуват
...И търсят твоя вечен плен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
