Ще бъдем пак...
Ще бъдем пак прегърнати и нежни,
нехаещи за този пошъл свят.
Нехаещи за всички хора непотребни.
...Ще вдишвам финия ти аромат.
И ще се къпя в твоите прегръдки.
В дъха ти даващ ми идея за живот.
Ще пия красотата ти на глътки
под най-замайващия небосвод.
Защото ти си този светъл ангел,
дарил ме с най-божествения взор,
без теб от рая аз съм паднал
в килията на земния затвор.
Пространство, време -
те не съществуват,
когато си застанала до мен.
Наяве пак очите те сънуват
...И търсят твоя вечен плен!
© Младен Мисана All rights reserved.
