Щом вечерта замирише
на прах и на дъжд,
И над хоризонта диша
звук един и същ,
трептящ като слънце
или лъчи отразени.
Оставящ луната
да плаче заслепена.
Ще чакам. Да бъдеш
криле за нощта.
Да изпиеш дъжда,
да се слееш с прахта.
© Малката смърт Всички права запазени