Щом вечерта замирише
на прах и на дъжд,
И над хоризонта диша
звук един и същ,
трептящ като слънце
или лъчи отразени.
Оставящ луната
да плаче заслепена.
Ще чакам. Да бъдеш
криле за нощта.
Да изпиеш дъжда,
да се слееш с прахта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up