diesto (Данаил Антонов)
974 522
9.05.2019 г., 17:48 ч.

Ще чакам гарван да пропее... 

  Поезия » Любовна
492 7 8

Щом тръгна, няма да се връщам. 

От миналото имам смъртни белези. 

И някъде ще построя онази къща, 

където бих обичал само себе си. 

Нахранил черния самотен гарван, 

с парчета от сърцето ми, което спира - 

ще го помоля в знак на благодарност, 

да ти разкаже, че без теб умирам. 

А ти ела по късни до̀би! 

Когато мракът е застлал пътеките. 

И светят тъжните гробове, 

на всички влюбени мъже. 

Ще го познаеш. Моят е последния. 

Без кръста - с камъка в калта. 

С догарящата свещ от бдение, 

на съжалили ме със по една сълза... 

Тогава приклекни над мене, 

и дай коричка хляб на тази птица, 

която може би и да пропее... 

Ако отново някога ме заобичаш... 

 

..., ала едва ли - под камъка е само пръст и мъка... 

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Често при твоите стихове просто си помълчавам, но днес реших да се върна отново тук за да ти кажа своето "Браво"! Прекрасно е, Дани!
  • Много драматично!Хубавото е , че поетите имат възможност да излеят чувствата си ,което донякъде ги освобождава от експресивните енергии!Хубаво е списването , изпепеляващи емоции,образност!Но не забравяй , след всеки залез изгрява слънце!
  • Ееех,Дани, не свърши ли вече тая твоя мъка ? Отново великолепен стих. Остави ме без дъх. Знаеш ли,един ден всичко се обръща,когато най-малко го очакваш.
  • Изключително тъжно, с болезнена емоция...много добре поднесено! Поздрави, Дани!
  • Разплака ме. Само не и това!
  • Потръпнах. Но никога не казвай никога.
  • Благодаря Ви! Тъжно е. Може и още. И предстои... Хубавото не ми отива. Вече не...
  • Страхотно звучене..
    Като прошка със мрака,
    като тътен от буря...
    И нощта се разплака,
    любовта щом изгаря!
Предложения
: ??:??