Ще чакам гарван да пропее...
Щом тръгна, няма да се връщам.
От миналото имам смъртни белези.
И някъде ще построя онази къща,
където бих обичал само себе си.
Нахранил черния самотен гарван,
с парчета от сърцето ми, което спира -
ще го помоля в знак на благодарност,
да ти разкаже, че без теб умирам.
А ти ела по късни до̀би!
Когато мракът е застлал пътеките.
И светят тъжните гробове,
на всички влюбени мъже.
Ще го познаеш. Моят е последния.
Без кръста - с камъка в калта.
С догарящата свещ от бдение,
на съжалили ме със по една сълза...
Тогава приклекни над мене,
и дай коричка хляб на тази птица,
която може би и да пропее...
Ако отново някога ме заобичаш...
..., ала едва ли - под камъка е само пръст и мъка...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
