ЩЕ ДОЙДА
ЩЕ ДОЙДА
Очаквай ме, повярвай ми, ще дойда,
когато счупят моите крила,
когато лоша участ ме споходи,
и ме уцели нечия стрела.
Ще дойда като наранена птица
от твоята душа да диря лек,
на твойто рамо да склоня главица
и да потъна в погледа ти мек.
Ще дойда. Ще полегна уморена
в ръката ти, най-нежната ръка,
с усмивка болката ми да отнемеш
и дълго да останем с теб така.
А после ще отлитна. Ще си ида.
Тук някъде ще чака моят дом.
Но щом ме стигнат болки и обиди,
при теб ще се преселя мълчешком!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
