Когато най не ме очаквате,
ще дойда тихичко при вас -
забързан може би за някъде
във късния среднощен час.
Ще дойда във дъжда, поройния -
или пък в есенния зной.
Ще дойда в мислите, безбройните,
и вашия ще наруша покой.
В съня ви, в нощите ви лунните -
ще ме намерите с очи.
Обичах приказките, шумните -
но нека с вас да помълчим.
Ще идвам винаги и всякога -
щом губите надежда вече.
Но ако ви омръзна някога
аз ще си ида, без да преча.
© Стефан Янев Всички права запазени