Ще дойде ден...
Ще дойде ден, когато ще се чудиш
къде съм аз, защо не съм при теб?
И нощем често, често ще се будиш.
И с поглед ще ме търсиш ти навред.
Ще си ровиш в телефона със надежда,
че решил съм да ти пиша в този час.
Напразно! И все повече ще ти изглежда,
че си сам-самичка ти и няма вече "нас".
Ще си спомниш, че неспирно аз се грижех
всеки ден усмивката да е на твоето лице.
Че любовта към теб от никого не криех
и как обичах да те милвам със ръце.
Ще дойде ден, когато ще ти липсвам.
Ще чувстваш пустош в своето сърце.
Аз няма повече на теб да се усмихвам.
И май разбрала си, че този ден дойде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слави Комитов Всички права запазени
