Ще дойде ден и аз ще дойда,
не знам кога ще го направя,
не знам какво ще ме накара,
но ще застана пред вратата ти.
Ще ми отвориш ли тогава?
Ще сложиш ли за мене маса,
ще сипеш ли за мене вино,
ще ме прегърнеш ли забравил
вини и хиляди причини.
Не знам кога ще го направя,
ала ще дойде ден, ще дойда
и от петите до главата, помни,
тогава ще съм твоя.
© Даниела Атанасова Всички права запазени