Ще дойде ден и аз ще дойда,
не знам кога ще го направя,
не знам какво ще ме накара,
но ще застана пред вратата ти.
Ще ми отвориш ли тогава?
Ще сложиш ли за мене маса,
ще сипеш ли за мене вино,
ще ме прегърнеш ли забравил
вини и хиляди причини.
Не знам кога ще го направя,
ала ще дойде ден, ще дойда
и от петите до главата, помни,
тогава ще съм твоя.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
