Ще дойде време
Ще дойде време, тиха, тиха
ще е Луната. И безчет
ще са звездите. Два-три стиха,
ще вземе старият поет,
любов несбъдната, две рани,
за всеки случай твръд кравай,
та гладни птици да нахрани,
ще тръгне сам към своя рай,
пеша ще тръгне луд и бос и,
сред тъй познатия Всемир,
забравил болки и въпроси,
свободен ще е най-подир,
копривената своя риза,
съблякъл, като пушка гол
имане нямал, но харизал
слова - нагарчащи от сол,
или от меден дъх по-сладки,
от детски спомен син и мил...
И само купчинка тетрадки,
ще спомнят, че човек е бил...
https://youtu.be/TnTQWkhhM5I?si=oaVoVij2K9ICeOAb
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
