Ще дойдеш ли?
Ще дойдеш ли
във детството със мен
тогава, някога, когато...
и после заедно да порастем,
да гоним вятъра крилато?
Дъжда да спираме с ръце
по улиците до премала,
от локвите да ни боде
смехът, заливащ тротоара...
И сетне, бурите превзели,
на рамото да се облегна,
усмихнати и помъдрели
светът в краката ни да легне...
И да преминем планини
прегърнати, ръцете вплели,
живота цял, до старини
да извървиме... без предели...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
