ulianka (Юлия)
85 296
10.01.2012 г., 19:32 ч.

Ще доживее 

  Поезия » Любовна
905 0 11


Не ми вади душата, че една остана.
А имах като котешките - девет.
От всичките, до кръв издрани,
последната ли искаш да ми вземеш?

До вчера имах девет бели свещи
и в тях събирах от света си всичко.
Но ветровете, драги, са насрещни,
остана ми последната свещичка.

Една по-лесно се пои и храни,
и лесно в свят от лед се топли.
За месец заздравяват две-три рани,
за два - забравям да ги чопля.

Едната струва колкото за девет,
по-черна е дори от дявол.
Защо ти е притрябвала на тебе
душа, която вече не е бяла?

Надявах се. Дори ù палих клади,
та нека тя поне да доживее,
да иска някой вън да я извади...
Но кой безстрашен ще посмее?

Когато със една душа остане,
човек обича с великанска сила.
Но нужен е такъв, че на свещта му
да драсне огъня на деветте фитила.

 

 

10.01.2012*

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??