Ще доживее
Не ми вади душата, че една остана.
А имах като котешките - девет.
От всичките, до кръв издрани,
последната ли искаш да ми вземеш?
До вчера имах девет бели свещи
и в тях събирах от света си всичко.
Но ветровете, драги, са насрещни,
остана ми последната свещичка.
Една по-лесно се пои и храни,
и лесно в свят от лед се топли.
За месец заздравяват две-три рани,
за два - забравям да ги чопля.
Едната струва колкото за девет,
по-черна е дори от дявол.
Защо ти е притрябвала на тебе
душа, която вече не е бяла?
Надявах се. Дори ù палих клади,
та нека тя поне да доживее,
да иска някой вън да я извади...
Но кой безстрашен ще посмее?
Когато със една душа остане,
човек обича с великанска сила.
Но нужен е такъв, че на свещта му
да драсне огъня на деветте фитила.
10.01.2012*
© Юлия All rights reserved.
