Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
30.12.2010 г., 15:06

Ще изчезна неусетно

1.2K 0 11

Ще изчезна като утринна мъгла

и ранените от теб мечти 

ще ме последват...

 

Ще изчезна като пепел от любов.

Изгоряла, похабена нежност...


Ще се слея с вятъра в нощта,

спомените си ще скрия

в клоните на старите дървета...

И когато дойде пролетта,

ще се прероди в цветя 

угасналата пепел!  


Твоите сълзи ще се събудят

и разливат тъжно по земята.

В пролетния дъжд ще се изгубят...

Сега за тебе аз съм самотата!

                                                                                                                                                            29.12.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0