Ще изчезна като утринна мъгла
и ранените от теб мечти
ще ме последват...
Ще изчезна като пепел от любов.
Изгоряла, похабена нежност...
Ще се слея с вятъра в нощта,
спомените си ще скрия
в клоните на старите дървета...
И когато дойде пролетта,
ще се прероди в цветя
угасналата пепел!
Твоите сълзи ще се събудят
и разливат тъжно по земята.
В пролетния дъжд ще се изгубят...
Сега за тебе аз съм самотата!
29.12.2010г.
© Моника Стойчева Всички права запазени